​Как да спрем да се храним под стрес?

Емоционалното хранене се случва на много от нас... от време на време. Може би сте решили да си приповдигнете настроението с купа сладолед след изключително тежък ден или сте отмъкнали няколко пържени картофки от чинията на най-добрия си приятел, докато си припомняте катастрофално преминала среща с ново гадже. Когато обаче емоционалното хранене излезе извън контрол – т. е. когато храненето е първата и най-често срещана „утеха“ при негативни мисли и тежки чувства – време е да си направите равносметка.

Съществуват няколко очевидни признака, които да Ви помогнат да различите емоционалния глад и храненето под стрес от истинския физически глад.

1. Храненето при емоционален стрес обикновено се появява внезапно. Започвате да се чувствате под стрес или напрегнат и бам! Хапва Ви се огромна сочна пържола с богата гарнитура! А физическият глад се проявява постепенно. Започвате усещате глад, но можете да изчакате, което Ви дава известно време да изберете разумен вариант и да задоволите този глад с нещо, което е полезно за Вас. 
2. Храненето под стрес обикновено предизвиква желание за нещо сладичко, мазничко... и висококалорично – и често много специфично: не просто „шоколад“, а „дебело парче триблатова торта с шоколадов крем“). 
3. След като физическият Ви глад е заситен и стомахът Ви е комфортно сит, това е сигнал, че сте се нахранили и сте склонен да спрете да ядете. Когато обаче емоциите са водещи, е лесно да пренебрегнете това, което стомахът Ви Ви казва. 
4. Храненето под стрес може да подобри настроението Ви за момент – след това, също толкова бързо се намесват срамът и вината. От друга страна, когато се нахраните - заситили сте физическия си глад, обикновено не се чувствате виновен, че сте яли. 

1. Водете си хранителен дневник – дневникът на всичко, което консумирате, наистина може да Ви помогне да видите какво Ви кара да посегнете към храната, когато сте под стрес. Всеки път, когато почувствате потребност да се храните, отбележете колко сте гладен по скалата от 1 до 10 (1 = прималявам от глад; 10 = толкова съм сит, че трябва да отпусна колана). 
2. Признайте чувствата си – знаете, че емоциите са причината да хапвате под стрес, така че защо да не го признаете? Нормално е понякога да сте ядосан, самотен или отегчен. Чувствата може да са неприятни, но не и опасни. 
3. Работете върху уменията си за справяне със ситуацията – когато стресът Ви връхлети, си задайте въпроса: „Кое е най-лошото нещо, което ще се случи, ако не ям?“. Да, нивото на стрес може да се повиши малко, но това усещане ще премине. Упражнявайте се на търпимост към емоциите си. 
4. Намерете алтернативи на храненето – отделете няколко минути, за да помислите върху чувствата си и за начини, по които можете да разрешите проблема си. Направете списък с неща, които можете да правите, вместо да ядете, напр. разходка, слушане на музика или медитация. 
5. Отучете се от лошите си навици – хората, която се хранят под емоционално давление, непрекъснато затвърждават идеята, че най-добрият начин за лечение на негативните емоции е с храна. Подобно на други лоши навици, храненето под стрес се случва преди дори да сте имали възможност да помислите за това. Затова е добре да се „отучите“ от лошите си навици, а вместо това да правите нещо различно от хапването, когато настъпи лош момент.
6. Изчакайте – хората, които се хранят под стрес, често се страхуват, че ако не задоволят желанието си за ядене, нещата ще станат още по-зле. Но когато практикуват тактика на забавяне, често се изненадват, че желанието просто преминава.